Семо Илиев Русев (1952-2012) е български поет от град Русе.
Оставя стотици стихотворения в домашния си архив.
Умира на 18 септември 2012 г.
„Насъщното мастило за тази поезия Семо получаваше от своите работнически делници. Разчиташе на тях да го раняват до кръв…
Най-често Семо Русев предпочиташе своята референтна група, кръга на своите „мъртви другари“ – големите поети на миналото.
Семо Русев живееше денонощно. Свързвам името му с една мрачна фасада на жилищен блок и един светъл прозорец на третия етаж – в десния край, ако се движиш на изток. Не помня изключение, в който и час на нощта да съм го потърсил… Кафе – по всяко време. Любим цвят – жълт. Край него човек се чувстваше инертен.“
Из предговора на Валентин Панджаров в издадената посмъртно стихосбирка „Каквото имаше, ми даде времето, каквото нямаше, го взе от мен“
Книги:
Поезия
- „Каквото имаше, ми даде времето, каквото нямаше, го взе от мен“ (предговор и подбор Валентин Панджаров), Самиздат / Парнас, София, 2013
Ежедневие
Полусъбудени, полупознати и случайни
на спирката от крак на крак
живеем тук до седем и петнайсет
съвсем в началото на този град.
Като змия ще допълзи и автобусът,
ще ни погълне с тракащи уста
и цялата тълпа ще се навъси,
че тъпчат ахилесовата ѝ пета.
Чак най-накрая на света ще ни изсипе
във върволица пъстра, смачкани на вид
и вятърът ще ръфа зимните ни дрипи
и всеки в своята посока ще върви.
Повярвал в нещо, друго ще пресмята,
ще бъде сам или със своята мечта,
изобщо ще го има на земята
до утре в седем и петнайсет сутринта.