Николай Кънчев (1936-2007) е български поет и преводач. Роден е на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, Плевенска област. Следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1959-1961). Автор и преводач на свободна практика.
За първи път публикува стихове във в. „Народна младеж“ през 1957 г. Печата в литературните издания оригинални и преводни поетически произведения. Забранен е за публикуване между 1968 и 1980 година. Първата му стихосбирка „Присъствие“ излиза през 1965 г. Следват „Колкото синапеното зърно“ (1968), „Послание от пешеходец“ (1980), „Осланям се на маранята“ (1981), „Нощен пазач на зората“ (1983), „Лайкучката не хапе, а ухае“ (1984), „Вълни на вероятността“ (1985), „Редом с всички мигове“ (1986), „Със слънце на сърцето“ (1988), „Времето, раздадено на всички“ (1989), „В гората има някой“ (1990), „И междуочието да прогледа“ (1991), „Отпечатъци от пръстите на Йети“ (1992), „Балът на невинните“ (1992), „Вятърът отнася мойта шапка“ (1993), „Тополи за наколни жилища в небето“ (1993), „Бялата акация от Бяла черква“ (1994), „В бялото пространство на безкрая“ (1994), „В полета на препарираната птица“ (1995), „Под шатъра на жреца“ (1996), „Галактизиране на празнотата“ (1996), „Чайлд Харолд далеч по–късно“ (1997), „Усмивката на Сфинкса“ (1998), „Пътуването на Митаря“ (2000), „С яка от камък, воденичен камък“ (2003), „По пътя за Дамаск без сабя дамаскиня“ (2004), „Полетът на ангелите, този танц от радост“ (2006), „Вятърът прелиства календар без дати“ (2007).
Превежда от английски, френски, сръбски и други езици. Превел е Антология на грузинската поезия, антологията Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан. Представил е в отделни книги със стихове Анри Мишо, Гийвик, Ив Бонфоа, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Клюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, е. е. къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Генади Айги и други.
Поетически книги на Николай Кънчев са преведени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Словения, Сърбия, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ и Франция.
Носител на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2000) и на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2000).
През 2001 година е избран за член на Световната Академия на Поезията.
През 2012 г. съпругата на поета Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“, която се присъжда ежегодно и започва провеждането на традиционния Поетичен Никулден всяка година на 6 декември.
Книги:
Поезия
- „Присъствие“, изд. „Български писател“, София, 1965
- „Колкото синапеното зърно“, изд. „Български писател“, София, 1968
- „Послание от пешеходец“, изд. „Български писател“, София, 1980
- „Осланям се на маранята“, изд. „Народна младеж“, София, 1981; (многоезична), изд. „Дружество гражданин“, София, 1999
- „Нощен пазач на зората“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983
- „Лайкучката не хапе, а ухае“, изд. „Народна младеж“, София, 1984
- „Вълни на вероятността“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985
- „Редом с всички мигове“, изд. „Български писател“, София, 1986
- „Със слънце на сърцето“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1989
- „Времето, раздадено на всички“, изд. „Български писател“, София, 1989
- „В гората има някой“, изд. „Перо“, София, 1990
- „И междуочието да прогледа“, ИК „Младеж“, София, 1991
- „Отпечатъци от пръстите на Йети“, изд. „Български писател“, София, 1992
- „Балът на невинните“, изд. Полиграфско, 1992
- „Вятърът отнася мойта шапка“, изд. „Литературен форум“, София, 1993
- „Тополи за наколни жилища в небето“, изд. „Прозорец“, София, 1993
- „Бялата акация от Бяла черква“, изд. „Литературен форум“, София, 1994
- „В бялото пространство на безкрая“, изд. „Златоструй“, София, 1994
- „В полета на препарираната птица“, изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1995; изд. „Анго Бой“, 1997
- „Под шатъра на жреца“ (стихотворения в проза), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996
- „Галактизиране на празнотата“, изд. „Литературен форум“, София, 1996
- „Под стената на страха“, изд. „Анго Бой“, София, 1996
- „Просветлението на етруска“, изд. „Дружество „Гражданин“, 1996; 1997
- „В полета на препарираната птица / Dans le vol de l’oiseau empaille“ (на български и френски), изд. „Анго Бой“, 1997
- „Скулпторът на Посейдон“, изд. „Галерия „Леседра“, София, 1997
- „Усмивката на Сфинкса“, изд. „Аб“, София, 1998
- „Антология“ (многоезична), изд. „Аб“, София, 1999
- „Пътуването на митаря / Journey of the sinner / Le voyage du publicain“ (многоезична), изд. „Дружество „Гражданин“, София, 2000
- „Чайлд Харолд далеч по-късно / Childe Harold Much Later“ (на български и английски), изд. „Аб“, София, 1997; (многоезична), изд. „ЛИК“, София, 2001
- „В гората има някой / Det finns någon i skogen / Dans la forêt il y a quelqu’un / Кто-то по лесу бродит“ (многоезична), изд. „Прим Трейд“, София, 2001
- „С яка от камък, воденичен камък“, изд. „ПАН-ВТ“, Велико Търново, 2003
- „Избрани стихотворения 1965 – 2005“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2006
- „Вятърът прелиства календар без дати“, изд. „НСМ – Медиа“, София, 2007
- „Първи и последни стихотворения“, изд. „Кралица Маб“, Колекция „Неиздадените“, София, 2015
Детска литература
- „Кълвач“ (стихотворения за деца), изд. „Български писател“, София, 1967
- „Мравешка държава“ (поема за деца), изд. „Български художник“, София, 1969
- „Чудесии“, изд. „Народна младеж“, София, 1973
- „Глухарче-другарче“ (поеми за деца), изд. „Български писател“, София, 1977
- „Охлювата къща“, изд. „Народна младеж“, София, 1978
- „Боси ескимоси“, изд. „Отечество“, София, 1979
- „Снежна птица“ (стихотворения за деца), изд. „Български художник“, София, 1980
- „Попова лъжичка“ (стихотворения за деца), изд. „Български писател“, София, 1983
- „Сресване на път“ (избрани стихотворения за деца), изд. „Народна младеж“, София, 1987
- „Умно букварче. Книга-игра за четене и оцветяване“, София, 1993
- „Нула конски сили“ (стихотворения за деца), изд. „Тя, то, той“, София, 1995
Преводи
- Георгий Леонидзе, „Избрани стихотворения“, изд. „Народна култура“, 1965
- „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан“, изд. „Народна култура“, София, 1982
- „Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович“, изд. „Народна култура“, 1989
- Кенет Уайт, „Големият бряг“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1985
- Кенет Уайт, „Синият път“, изд. „Профиздат“, София, 1988
- Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“, изд. „Наука и изкуство“, София, 1989
- Езра Паунд, „Избрани стихотворения“, изд. „Слово“, библ. Модерни поети, № 1, Велико Търново, 1993
- Уилям Карлос Уилямс, „Избрани стихотворения“, изд. „Слово“, библ. Модерни поети, № 2, Велико Търново, 1993
- Е. Е. Къмингс, „Избрани стихотворения“, изд. „Слово“, библ. Модерни поети, № 3, Велико Търново, 1993
- Ив Бонфоа, „Избрани стихотворения и проза“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994
- Кенет Уайт, „Избрани стихотворения“, изд. „Знак“, София, 1995
- Мишел Деги, „На това, което няма край“, Издателско ателие „Аб“, София, 1995
- Генадий Айги, „Стихотворения“, изд. „Христо Ботев“, София, 1995
- „Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски“, изд. „Аб“, София, 1997
- Жак Реда, „Амин. Речитатив. Центрофуга“, изд. „Аура“, София, 2000
За него
- „Николай Кънчев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“ (съставител Пламен Дойнов), Библиотека „Личности“. Книга първа, изд. „Кралица Маб“, София, 2008
- Пламен Дойнов, „Името на поезията: Николай Кънчев“, изд. „Кралица Маб“, София, 2016
- Марин Георгиев, „Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия“, изд.„Литературен форум“ и „Нов Златорог“, София, 2016