Николай Искъров (1951-2001) е български поет. Роден е на 28 юни 1951 г. в село Крушето, Великотърновско. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Свищов прави първите си поетични стъпки и създава голяма част от стиховете на две от книгите си. Живее в град Бургас. Работи като прокурор в Районна прокуратура – Бургас.
Автор е на шест стихосбирки: „Далече от снега“ (1976) – за нея получава наградата “Димчо Дебелянов”; „Пясъци“ (1980); „Цяр за цар“ (1989, стихове за деца); „Нима“ (1990); „Стихове“ (1995), „Блус в зелено“ (2001). Публикува преводи и проза.
Носител на националните литературни награди за поезия „Димчо Дебелянов“ (1976), „Цветан Зангов“ (1976), „Сливенски огньове“ (1976), „1300 години България“ (1981), „Атанас Манчев“ (1985), „Пегас“ (1995) и „Златен Пегас“ (2008, посмъртно), както и на литературни награди на град Бургас (1977, 1980).
Редактор в алманах „Море“. Основава първото частно издателство в България „Делфин прес“. Член на Съюза на българските писатели. Председател на Дружеството на писателите – Бургас. Член на Ротари клуб – Бургас.
Поезията му е превеждана на руски, полски, английски език.
На негово име е учредена награда в рамките на националния конкурс за поезия „Свищовски лозници“.
Посмъртно става Почетен гражданин на Бургас.
Книги:
Поезия
- „Далече от снега“, изд. „Народна младеж“, София, 1976
- „Пясъци“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980
- „Цяр за цар“ (стихове за деца), изд. „Народна младеж“, София, 1989
- „Нима“ (видения, притчи, молитви, реалии), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990
- „Стихове“, изд. „Христо Ботев“, София, 1995
- „Блус в зелено“, изд. „Няголова“, 2001
- „Скитникът на моята душа“ (антология), изд. „Знаци“, Бургас, 2020
„Той бе дете на Свищов, но бе осиновен от Бургас – градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев.“
Румен Леонидов
„Поезията на Николай Искъров е важен знак за моралното и естетическото състояние на българската поезия в последните години на XX век и образованата публика трябва да си я припомни. Младите хора в България трябва да имат достъп до силните имена на съвременната българска литература.”
Марин Бодаков