Марин Бодаков (1971–2021) е български поет, литературовед, журналист, преподавател, редактор и общественик, доцент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 година работи в списание „Български месечник“.
От 2000 г. до края на съществуването на вестника през 2018 г. работи в редакцията на „Култура“. Дейността си в него и рубриката си за книги „Ходене по буквите“ продължава в „К“, седмичника „за критика, дебати и културни удоволствия“ на Фондация „Пространство Култура” от 2018 г. до края на 2019 г. (край на издаването му). От създаването на онлайн медията „Тоест“ до последния си ден сътрудничи на седмичника с рубрика „По буквите“ и интервюта.
Съветник по въпросите на културата в кабинета на председателя на Народното събрание Георги Пирински (2006–2009).
Придобива докторска степен през 2014 г. с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век. Проблеми на критическата авторефлексия“ с научен ръководител професор Тодор Абазов.
Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 година. Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003–2010). Член на журитата на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 г., на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 г. и на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2016 г. Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 година.
Умира на 8 септември 2021 г. в София.
Награди
През 2011 г. печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“. Носител на отличието „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г. Удостоен е с посмъртна награда „За цялостен принос към българския литературен контекст“ от Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК през ноември 2021 г. В следващата 2022 г. е отличен посмъртно с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос.
Книги:
Поезия
- „Девство“, изд. „Кибеа“, София, 1994
- „Бисквити“, изд. ЛИК, София, 1998
- „Обявяване на провала“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2002
- „Ангел в зоопарка“, изд. „Алтера“, София, 2008
- „Наивно изкуство“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2011
- „Северна тетрадка“, Издателство за поезия Да, София, 2013
- „Битката за теб“, Издателство за поезия Да, София, 2016
- „Мечка страх“, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2018
- „Галерията на сърцето“ (посмъртно издание), Издателство за поезия Да, изд. „Точица“, София, 2022
- „Ходене по буквите“ (литературна критика, публикувана във в. „Култура“ 1997-2013), т. 1, изд. „Точица“, София, 2023
Други произведения
- „Иван Вазов и…“ (съставител), 2000
- „Детето зад чина или когато вкъщи има първокласник“ (съавтор, заедно със Зорница Христова), изд. „Просвета“, София, 2012
- „Преведе от…“ (интервюта с български литературни преводачи), изд. „Панорама“, София, 2013
- „Кой „уби“ критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век“, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2019
- „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ – изследване за Йордан Маринополски, писател, учител и критик (монографичен труд, с който Марин Бодаков придобива титлата „доцент“), изд. „Фабер“, Велико Търново, 2020
- „Още не е загинала. Разговори с полски интелектуалци“, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2021