Красимира Зафирова е българска поетеса. Родена е на 5 март 1957 г. в Перник. Следвала е Източни култури в Нов български университет, София. Живее и работи в Перник.
Има публикации във вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“, „Сега“ и „Литературен вестник“, както и в списанията „Съвременник“, „Пламък“, „Везни“, „Алтера“ и „Театър“, в електронното издание „Пеат Некогаш“, а също и многобройни публикации и преводи на чужди езици.
За творчеството си Зафирова е удостоена с националните награди „Веселин Ханчев“ за стихосбирката „За Карлсон и другите“ (1991), „Мара Белчева“ (1993), „Златоструй“ (1994), Първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци (1999), Първа награда в есеистичния национален конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР (2001), Националната награда „Иван Николов“ (2001), специална награда в хайку-конкурс – Благоевград (2008).
Член е на Сдружението на българските писатели и на МЕНСА.
Книги:
Поезия
- „За Карлсон и другите“, изд. „Литера-принт“, Стара Загора, 1991
- „Начин на живот“, изд. „Младеж“, София, 1992
- „Третата костенурка“, изд. „Анубис“, София, 1997
- „Записки върху сняг“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2001
- „Правило 42“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2005
- „На друг език”, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2009
- „И всяка странност“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2018
Участие в антологии
- „Български поетеси“, изд. „ЕКВУС Арт“, София, 1996
- „Eurydike Singt“ (съставителство и превод Норберт Рандов), Kirsten Gutke Verlag, Koln, 1999
- „Сто години любов“ (съставител Димитър Танев), изд. „Зелена вълна“, 2000
- „Български поети“, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2003
- „Придавам форма на копнежа“ (Женска поезия от времето на прехода в България, Македония и Сърбия), изд. „Сонм“, София, 2003
- „Лирика“ (НДК)