Камелия Кондова е българска поетеса. Родена е през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология. Работила е в радио Добрич като журналист.
Автор е на множество стихосбирки. Стихотворенията ѝ са включени в сборници и антологии, печатат се в многобройни периодични издания.
Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс „Петя Дубарова“ (1985), с Голямата награда на националния конкурс „Веселин Ханчев“ (двукратно), с Първа награда на в. „Литературен глас“ – Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс „Петър Алипиев“ (2003), с Националната литературна награда „Дора Габе“ (2018), с Националната награда „Изворът на Белоногата“ за принос в българската литература (2021) и други.
Член на Съюза на българските писатели от 1997 г.
Книги:
- „Повод за живот“, КИ „Георги Бакалов“, Варна, 1988
- „Не и милост“, 1990
- „Как се обича художник“, изд. „Славина“, Добрич, 1994
- „Тепърва ще се уча на живот“, 1998
- „Небе под ада“, 2003
- „Малки смърти“, изд. Национален музей „Земята и хората“, 2007
- „Колко е живот да му се сърдя“, изд. „Захарий Стоянов“, 2010
- „Бай Георги има тъжни рамене“, изд. „Мартине“, 2014
- „Неделята, която беше в понеделник“, изд. „Лъчезар Минчев“, 2018
- „Спомням си, че и без тебе съм живяла”, изд. „Библиотека България“, 2020