Георги Рупчев (1957–2001) е български поет и преводач. Роден е на 2 септември 1957 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1982).
Дебютира като поет през 1980 г. във в. „Литературен фронт“. През 1981 г. във в. „Пулс“ е публикуван първият му поетически превод. През 1982 г. излиза първата му стихосбирка – „Уморени от чудото“. Печата стихове и преводи от английски и руски език в списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември/Летописи“, „Съвременник“, „Панорама“, „Факел“, „Сезон“; вестниците „Литературен фронт/форум“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен вестник“; алманасите „Море“, „Зорница“, „Ах, Мария“; в самиздатските списания „Глас“ и „Мост“; в електронното списание „Liteos“. Проявява интерес и към литературната история – негови статии са включени в поредицата „Периодика и литература“ (БАН, т. I, II, 1985, 1993).
Автор е на стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004), „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). През 2002 г. посмъртно излиза „Отдалечаване на въздуха“. Превежда от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“ (1992, 2005), публикуван отново от Издателство за поезия ДА през 2023 г. съвместно с превода на Иван Методиев. Сред превежданите от Георги Рупчев автори са Джон Ленън, Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лорънс Фърлингети, Алън Гинсбърг и други.
През 90-те години заболява от мултиплена склероза, поради което написва по-малко нови творби.
Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски, гръцки език. Умира на 28 ноември 2001 г. в София.
През 2011 г., по повод десетгодишнината от смъртта, му се провежда голямо мемориално четене в Университетския театър на СУ. На 2 септември 2017 г. в зала „Вяра“ на Столична библиотека Институтът за литература към БАН (Направление „Нова и съвременна българска литература“) организира Национална научна конференция „Кръгове поетическо време“, посветена на 60-годишнината на поета Георги Рупчев. На 10 септември 2022 г., съвместно с фондация „Прочети София“, приятели и близки на поета поставят пред дома му паметна плоча, изработена от скулптора Камен Старчев. Откриването е последвано от поетично четене в парк „Гео Милев“. През 2023 г. художничката Мария Ландова и продуцентска къща „Прожектор“ осъществяват мултидисциплинарния проект „Инстинкт за неприспособимост“ (изложби, конкурс, поетичен пърформанс, документален филм и други), посветен на творчеството и живота на Георги Рупчев.
Награди
- Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982)
- Наградата „Димчо Дебелянов“ (1980)
- Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1983)
- Наградата на Съюза на преводачите (1992 и 1994)
- Националната награда „Христо Г. Данов“ (2001) – за превода на „Поезия“ от Николай Гумильов
Книги:
Поезия
- „Уморени от чудото“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982
- „Смяна на нощната стража“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1986; 2004
- „Смъртта на Тибалт“ (поема), самиздат Библиотека „Мост“, София, 1989
- „Силните на нощта“, изд. Иван Вазов, София, 1991
- „Зоната“, изд. „Пан“, София, 1996