Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург. “Един от най-важните европейски писатели днес“, пише за него аржентинският писател и историк на четенето Алберто Мангел. Роден е в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва българска филология в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“.
Работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).
Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“.
Влиза в литературата със стихосбирките си „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“. Международна известност му носи дебютният „Естествен роман“, публикуван на 23 езика. Романът „Физика на тъгата“ (2012) печели Наградата за централноевропейска литература “Ангелус“ (2019) и Международната литературна награда “Ян Михалски“ (2016), връчвана в Швейцария. Финалист е на няколко европейски и американски награди, сред които ПЕН Американ Транслейшън Прайз, Премио Стрега Еуропео и други. Романът излиза на 18 езика, сред които френски, английски, немски, испански, италиански, арабски. За него пишат издания като “Ню Йоркър“, “Ди Цайт“, “Либерасион“. “Истинското търсене на Георги Господинов е как да живеем с тъгата”, пише “Ню Йоркър“ в голяма статия за романа. “Дяволска книга. Незабавно да се прочете…“, възкликва философът Жан Люк Нанси в “Либерасион“. Според нобеловата лауреатка Олга Токарчук този роман е безспорна част от съвременния европейски канон.
Господинов е автор на пиесите „D.J.“ и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, на либрето за опера „Space Opera“ (2015, Познан, композитор: Александър Новак), на графичния роман „Вечната муха“ (с художника Никола Тороманов).
Под името му излизат също така четири сборника с разкази, първият от които е „И други истории“ (2001), а последният – „Всичките наши тела. Свръхкратки истории: (2018). „Сляпата Вайша“, кратка анимация по едноименния му разказ (реж. Теодор Ушев), е финалист за наградите Оскар 2017.
Живее на различни места, където го отведат книгите му. През 2018 е за година в Ню Йорк с писателската стипендия на Кулман Център към Нюйоркска обществена библиотека. А през 2019/2020 е в Берлин по покана на Wissenschaftskolleg.
Най-новата му книга е романът „Времеубежище“, която излиза през април 2020 в пика на карантината и пандемията и заема челните места в класациите за най-търсени книги. Романът е отличен с една от най-големите европейски награди за литература – Премио Стрега Еуропео (2021). През 2013 година „Времеубежище“, в превод на английски на Анджела Родел, спечели Международния Букър.
Награди
- „Южна пролет“ (1993)
- „Иван Николов“ (1997, 2004)
- „Рашко Сугарев“ (1998)
- „Развитие“ (1998)
- „Икар“ за драматургия (2004)
- „Аполон Токсофорс“ (2005)
- „Аскеер“ за драматургия (2010)
- „Дъбът на Пенчо“ (2010)
- „Христо Г. Данов“ (2012)
- „Български роман на годината“ (2013)
- „Вазова награда“ (2014)
- „Стоян Михайловски“ (2015)
- „Ян Михалски“ (2016)
- Световната награда „Букър“ (2023)
- „Христо Г. Данов“ (2023)
- Награда за литература „Бокачо“ (2023)
Книги:
Поезия
- „Лапидариум“, изд. „Модус Стоянов“, Ямбол, 1992
- „Българска христоматия: Избрани образци от всичките родове съчинения“ (съставители Бойко Пенчев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов), изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1995
- „Черешата на един народ“, изд. Жанет 45, Пловдив, 1996
- „Българска антология: Нашата поезия от Герова насам“ (съставители Бойко Пенчев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов), изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1998
- „Писма до Гаустин“, изд. Жанет 45, Пловдив, 2003
- „Балади и разпади“, изд. Жанет 45, Пловдив, 2007
- „Там, където не сме“, изд. Жанет 45, Пловдив, 2016
Белетристика
- „Естествен роман“ (роман), I изд. Корпорация „Развитие“ КДА, София, 1999; II изд. Жанет 45, Пловдив, 2000 (2006, 2009, 2014, 2018, 2019)
- „И други истории“ (разкази), изд. Жанет 45, Пловдив, 2001
- „Инвентарна книга на социализма“ (публицистика, документалистика), в съавторство с Яна Генова, изд. „Прозорец“, София, 2006
- „О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации“ (разкази), изд. Жанет 45, Пловдив, 2007
- „Вечната муха“ (графичен роман), изд. Жанет 45, Пловдив, 2010
- „Физика на тъгата“ (роман), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011
- „Невидимите кризи“ (есета), изд. Жанет 45, Пловдив, 2012
- „И всичко стана луна“ (разкази), изд. Жанет 45, Пловдив, 2013
- „Аз живях социализма“ (съавтор, съставител), изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2013
- „Всичките наши тела“ (свръхкратки истории, етюди, импресии и фрагменти), изд. Жанет 45, Пловдив, 2018
- „Времеубежище“ (роман), изд. Жанет 45, Пловдив, 2020 – I и II издание, 2023
Драматургия
- „D.J.“ (2004) – пиеса, поставена на сцената на Сатиричния театър, София, реж. Десислава Шпатова. Публикувана на руски в сборник със съвременна българска драматургия.
- „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (2010) – пиеса, поставена през 2011 г. в МГТ „Зад Канала“, реж. Маргарита Младенова. Избрана сред 300 пиеси от цял свят и представена в Манхатън, Ню Йорк, на фестивала hotINK at the LARK.
Научни изследвания
- „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ – докторска дисертация, изд. Просвета, София, 2005
- „Аз живях социализма: сборник със спомени“ (съставител), изд. Жанет 45, Пловдив, 2006
За него
- Албена Хранова, „Георги Господинов: разроявания“, изд. Жанет 45, Пловдив, 2006
- Aglika Stefanova. „D.J. – Re-writing the Myth of Don Juan in Contemporary Bulgarian Drama and Theatre“, Interlitteraria. XIII/2008, Tartu Ülikooli Kirjastus, 2008
- Мариана Тодорова, „Георги Господинов – от Гаустин до Градинаря“, изд. Карина М, София, 2009
- Мариана Тодорова, „Физика на тъгата“ като послание“, изд. Карина М, София, 2012
Филмография
- „Ритуалът“ („Поколение изгубени и намерени“), пълнометражен филм, реж. Надежда Косева, 2005
- „Омлет“, пълнометражен филм, реж. Надежда Косева, 2008
- „Малко сутрешно престъпление“, късометражен анимационен филм, реж. Аспарух Петров, 2015
- „Сляпата Вайша“, анимационен, реж. Теодор Ушев, 2016
- 8’19” – 6 новели под режисурата на Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Теодор Ушев, Надежда Косева, Любомир Младенов и Владимир Люцканов. 2018
- „Физика на тъгата“, късометражен филм, реж. Теодор Ушев, 2019