Фикри Шукриев (1942 – 1983) е роден на 16 март 1942 г. във варненското село Дъбравино. Учи в училище за сираци, завършва икономически техникум във Варна. До смъртта си работи като счетоводител в заводите в Девненската низина.
Приживе публикува стихотворения в регионални и национални издания – сп. „Нов живот“, в. „Девненски възход“, в. „Пулс”, в. „Народно дело”. През 1979 г. в библиотека „Кълнове“ на тогавашното издателство „Георги Бакалов“ излиза малък поетичен сборник „Девненско ято“, в който Фикри Шукриев участва заедно с още трима автори – Иван Ставрев, Атанас Коев и Сашо Серафимов.
След смъртта му по инициатива на Турското културно дружество в гр. Варна е издадена стихосбирката „Кръв на кокиче“ от ИК „Зограф“, Варна, 1992 г., съставител Атанас Коев. По инициатива на Владимир Стоянов през 2011 г. варненското издателство „Славена“ издава сборника „Търся ви насън“.
По време на така наречения „Възродителен процес“ поетът слага край на живота си на 26 юни 1983 г.
Книги:
Поезия
- „Девненско ято“ (Фикри Шукриев, Иван Ставрев, Атанас Коев и Сашо Серафимов), изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1979
- „Утрини от рамене“ (литературен сборник с произведения на творци от Девня; съставител Стефан Коларов), изд. „Профиздат“, 1985
- „Кръв на кокиче“ (съставител Атанас Коев), изд. „Зограф“, Варна, 1992
- „Търся ви насън“ (съставител и редактор Владимир Стоянов), изд. „Славена“, Варна, 2011
- „За пръв път чух името му от поета Тодор Копаранов. Запознахме се през пролетта на 1977 г. в редакцията на вестник „Девненски възход“.
Не приказваше много. Седеше на ъгъла на бюрото на Атанас Коев и търпеливо очакваше оценката на редактора на отдел „Поезия“. Тогава за Девня се пишеха патетични стихове. Разни гастролиращи поети от столицата вдигаха шум. А творбите на Фикри бяха земни, макар че някъде беше писал, че ще увисне „между чернозема и небето”. Беше плах и тъжен като ранена кошута. В стиховете му нямаше нищо патриотарско. Но той не беше сам в подножието на Парнас. Зад гърба му постоянно бяха членовете на девненския литературен клуб „Владимир Башев”, с председател Върбан Боров. И макар да го обичаха и да държаха на него, не успяха да го опазят, защото не позволи да му сменят името по времето на преименуването. Със саможертвата си той предупреди идеолозите на възродителния процес за предстоящите драматични събития в България.
Те не го чуха или се направиха на глухи. И от „края на пътя“ започна безсмъртието на Фикри, а името му надживя тези, които му посегнаха.“
Турхан Расиев
Варна, 2010 г.
(препечатано от страницата на Турско културно дружество – Варна)