Федя Филкова (1950–2020) е българска поетеса и преводачка. Родена е на 10 март 1950 г. в с. Малка Брестница, област Ловеч. Завършва Немската гимназия в Ловеч и немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Авторка е на осем стихосбирки: „Цветя с очите на жени“ (1982; 2004), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“ (1990), „Моята твоя любов“ (2009; 2012), „Второ сърце“ (2009; 2012), „Крехко разпятие“ (2000), „Нищо тъмно“ (2014) и „Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019“ (2020), както и на сборника с разкази „Третата жена“ (2014). Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
Дългогодишен редактор в издателство „Народна култура“ (1982–1992). След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992–1995), външнополитически секретар на президента на република България Петър Стоянов (1997–2002) и съветник в българското посолство в Берлин (2005–2008).
Носителка е на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата „Златен век“ – „Печатът на Симеон Велики“, на Министерството на културата на република България.
От 1972 г. е съпруга на поета Николай Кънчев (1936–2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“.
Умира в София на 16.12.2020 г.
Книги:
Поезия
- „Цветя с очите на жени“, изд. „Народна младеж“, София, 1982; ЕИ „Литернет“, Варна, 2004
- „Нежен въздух“, изд. „Народна младеж“, София, 1988
- „Рисунки в мрака“, изд. КК, поредица „Лабиринти“, София, 1990
- „Крехко разпятие. Стихотворения (1969-1999)“, изд, „Аб“, София, 2000
- „Второ сърце“ / „Моята твоя любов“, изд. „Сиела“, София, 2009; 2012
- Nachtgras: Gedichte, Ausgewählt und aus dem Bulgarischen übertragen von Andreas Tretner. Nachwort von Boris Minkov, Klagenfurt, Drava, 2013
- „Нищо тъмно“, изд. „Изток-Запад“, „Несарт“, София, 2014
- „Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019“, изд. Small Station Press, София, 2020
Проза
- „Третата жена“ (сборник с разкази), изд. „Изток-Запад“, „Несарт“, София, 2014
Преводи
- Ингеборг Бахман, „Русалката си отива“ (новели), изд. „Народна култура“, София, 1978
- Херман Кант, „Денят на коронацията“ (разкази), изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1981
- Криста Волф, „Няма място. Никъде“ (роман), изд. „Народна култура“, София, 1981
- Ингеборг Бахман, „Трите пътя към езерото“ (новели; преводачи: Димитър Стоевски, Донка Илинова, Федя Филкова), изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1981
- Михаел Енде, „Момо или странната история за времекрадците и за детето, което върна на хората откраднатото време“, изд. „Отечество“, София, 1982; изд. „Дамян Яков“, София, 2008
- Херман Кант, „Красивата Елзе“ (разкази), изд. „Народна култура“, София, 1985
- Ингеборг Бахман, „Малина“ (роман), изд. „Народна култура“, София, 1985
- Криста Волф, „Касандра“ (повест), изд. „Народна култура“, София, 1986
- Райнхолд Андерт, „Пътешествие с тимпани и тромпети“, изд. „Музика“, София, 1986
- Криста Волф, „Авария“ (есета), изд. „Народна култура“, София, 1989
- Новалис, „Учениците от Саис“, изд. „Лик“, София, 1993
- Ернст Яндл, „Изкуственото дърво“, изд. „Народна култура“, София, 1993
- Ингеборг Бахман, „Сенки рози сенки“, изд. „Златоструй“, София, 1996
- Илия Троянов / Кристиан Мурбек, „Там, където е погребан Орфей“, изд. „Сиела“, София, 2014