Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова (4.06.1941 – 13.08.2022) е българска поетеса. Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил в семейство на учители. Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-то училище „Тодор Минков“. Следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ руска и българска филология, дипломира се през 1964 г. Работи като учителка в Дупница и Кюстендил (1968–1970), журналист в редакцията на кюстендилския вестник „Звезда“ (1971–1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972–1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981–1990).

Първите публикации на нейни стихотворения са през 1957–1958 в сп. „Родна реч“, по-късно – във в. „Пулс“, а след това и във всички централни литературни издания.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и други, а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Почива на 13 август 2022 година.

Носителка е на следните награди:

  • Носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен (1982)
  • Годишни награди за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994)
  • Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998)
  • Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката „Тази змия“ (2010)
  • Награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата за художествена литература („Нагоре Надолу“, 2004)
  • Награда „Николай Кънчев“ (2014)
  • „Орфеев венец“ (2017)
  • Отличена посмъртно с годишната награда за поезия „Константин Павлов“ (1 април 2023)

Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.

В края на януари 2010 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.

Книги:

Поезия

  • „Късо пътуване“, изд. „Народна младеж“, София, 1969
  • „Нощем иде вятър“, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1972
  • „Посвещение“, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1979
  • „Къща в полето“, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983
  • „Имена“, изд. „Български писател“, София, 1987
  • „Подозрения“, изд. „Български писател“, София, 1993
  • „Ненужно поведение“, изд. „Факел“, София, 1994
  • „Малко стихотворения“, изд. „Стигмати“, София, 1998
  • „Нищо ново (100 стихотворения)“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2001
  • „Ништо ново“, изд. „Штрк“, Скопие, 2003
  • „Нагоре-надолу“, изд. „Факел“, София, 2004
  • „10 Bulgar Kadin Sair“ (антология 10 български поетеси), изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2004
  • „Ръце“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2006
  • „Тази змия“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2010
  • „Тънка книжка“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2014
  • „Икономична класа : стари и нови кратки стихотворения“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2016
  • „Útla knižka“ [Prekl. Dimana Ivanovová a Igor Krucovčin], изд. „Forza Slovakia“, Kopčany, 2017

Детска литература

  • „Истинска приказка за дракончето Поли“, изд. „Лада“, София, 1995
  • „Легенда за магичния певец“ (в съавторство с Николай Тома), изд. „Факел“, София, 2000
  • „Истински истории с дракончето Поли“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2012

За Екатерина Йосифова

  • Борис Роканов, „Екатерина Йосифова. Литературна анкета“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2001
  • Пламен Дойнов (съставител), „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“ – изследвания, статии, есета, изд. „Кралица Маб“, София, 2011
  • Николай Трайков, „Разговори с Екатерина Йосифова 2009-2013“, изд. „Кралица Маб“, София, 2014