Добромир Тонев (Ямбол, 15 октомври 1955 – Пловдив, 24 март 2001) е български поет и редактор. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1979).
Повече от двадесет години работи като редактор в ДИ „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Редактор е на книги на мнозина български автори, включително през 1989 г. на стихосбирката „Брод“ на Иван Методиев. Благодарение на усета и вещината му излизат много книги с поезия и проза. Ръководи студентския литературен клуб „Гео Милев“. През 1995 г. основава и води до края на живота си Националната младежка поетична академия към Дома за литература и книга в Пловдив. След смъртта му Поетическата академия носи неговото име, но с течение на времето престава да функционира.
Още като студент Добромир Тонев участва в литературния клуб „Гео Милев“. Дебютира със стихотворенията „Деца играят на война“ и „Зографът“ (в. „Студентска трибуна“, 1975). Сътрудничи на списанията „Тракия“ (Пловдив), „Пламък“, „Мост“, вестниците „Пулс“, „Литературен фронт/форум“ и други. Първата му стихосбирка „Белег от подкова“ (1979) е посрещната добре от критиката и поетът е приет в Съюза на българските писатели. До края на века издава още три лирически книги. Наред с късите лирически творби пише и кратките поеми „Глад“, „Нежна машина“, „Синьо равновесие“, „Арго на светлината“. В края на 90-те години Добромир Тонев създава произведения в областта на поетическия хумор и сатира – поетически шаржове, хумористични стихотворения, новелата „Крахът на един кокошарник“, лирически злободневки. Фрагментите „Обратната страна на иконата“, издадени посмъртно, представят художествено-естетическите позиции на поета.
Добромир Тонев е съставител на „Поетически сборник“ (1998), „Антология на пловдивската любовна лирика“ (1996), сборника „Друга вода“ (1998). Преводач и съставител е на първата книга на Владимир Висоцки на български език – стихосбирката „Нерв“ (1984).
Носител е на Наградата на СБП за поезия (за стихосбирката „Нежна машина“, 1984) и на наградата Пловдив (за стихосбирката „Арго“, 1994). Номиниран е в европейския конкурс за поезия – Рим, 1996. Негови произведения са преведени на английски, италиански, испански, немски, руски, полски, унгарски. Стихотворенията му са включени в множество антологии на български поети.
В негова памет през 2010 г., със съдействието на Община Пловдив и Поетическа академия „Добромир Тонев“, на името му е учреден Национален поетически конкурс за творци до 45-годишна възраст, който се провежда всяка година.
Книги:
Поезия
- „Белег от подкова“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979
- „Нежна машина“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
- „Свиждане със светлината“, изд. „Български писател“, София, 1990
- „Арго“ (стихотворения и поеми), изд. „Христо Ботев“, София, 1994
- „Обратната страна на иконата / The Back Side Of The Icon” (фрагменти, двуезична, издадена посмъртно), изд. „Хермес“, Пловдив, 2001
- „Добромир Тонев. Събрано. Стихотворения, фрагменти, шаржове” (издадена посмъртно, съставител Светлозар Игов), изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2008
Хумор
- „Под седлото на Пегаса” (поетични шаржове за известни пловдивчани), изд. „Жанет 45“, Пловдив, 1998
- „Крахът на един кокошарник” (хумористична новела), изд. „Принтес“, Пловдив, 2000
- „Голямата лудница” (лирични злободневки, издадена посмъртно, съставител Здравко Попов), изд. „Захарий Стоянов“, София, 2002
Превод и съставителство
- Владимир Висоцки, „Нерв“ / поредица „Поети с китара“ (превод и съставителство Добромир Тонев), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
- „Твой един син, Българийо: Поетическа антология [за Васил Левски]“ (съставителство и редакция Александър Бандеров, Добромир Тонев), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987
- „Антология на пловдивската любовна лирика“ (съставител Добромир Тонев), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1996
- „Поетически сборник“ (съставител Добромир Тонев), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1998
- „Друга вода“ (съставител на сборника Добромир Тонев), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1998