Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Родена е на 12 януари 1968 г. в София.
Доктор по филология с дисертация на тема „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) и професор от 2013 г. Доктор на филологическите науки от 2019 г.
Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г. Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006–2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.
Съветник на Надежда Михайлова в качеството ѝ на министър на външните работи (1997–2001) и лидер на СДС. Общински съветник в Столичния общински съвет от групата на СДС (2003–2007). Съветник на еврокомисаря Меглена Кунева (2007–2010).
Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.
Председател на българския ПЕН клуб. Носител на Почетния знак на Столична община (2007). Заместник-декан на Факултета по славянски филологии, член на Академичния съвет на Софийския университет.
Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, гръцки, арабски, хърватски, унгарски език.
Издателство „Колибри“ e носител на отличието „Бронзов лъв“ за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), сред чиито автори е Амелия Личева.
Като критик Амелия Личева е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г. и на Национална награда „Христо Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга.
Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017). Лауреат на първото издание на националната награда „Константин Павлов“, 2022 г.
Носител на Първа награда в категория „Хуманитаристика“ за 2020 г. на „Портал Култура“ за книгата „Световен ли е „Нобел“?“
Книги:
Поезия
- „Око, втренчено в ухо“, изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1992
- „Втората Вавилонска Библиотека“, изд. „Свободно поетическо общество“, София, 1997
- „Азбуки“, изд. „Златорогъ“, София, 2002
- „Моите Европи“, изд. „Сонм“, София, 2006
- „Трябва да се види“, изд. „Сонм“, София, 2013
- „Зверски кротка“, изд. „Лексикон“, София, 2017
- „Потребност от рециклиране“, изд. „Лексикон“, София, 2021
Литературоведски книги и академични учебници
- „Истории на гласа“ (дисертация), изд. „Фигура“, София, 2002
- „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (в съавторство с Евгения Панчева и Миряна Янакиева), изд. „Колибри“, София, 2005
- „Гласове и идентичности в българската поезия“, изд. „Фигура“, София, 2007
- „Политики на днешното“, изд. „Сиела“, София, 2010
- „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, изд. „Сиела“, София, 2013
- „Световен ли е „Нобел“?“, изд. „Колибри“, София, 2019
- „Теория на литературата. новият век“ (в съавторство с Евгения Панчева и Миряна Янакиева), изд. „Колибри“, София, 2021
Речници
- „Кратък Речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство с Гергана Дачева) изд. „Колибри“, София, 2012